Как работи системата 'Overdrive' и защо тя вече няма значение

Срещана в по-старите автомобили, системата наречена овърдрайв е предшественик на трансмисиите с над четири предавки.

Идеята на овърдрайв системата на теория звучи прекрасно – нормално задействана след натискане на бутон, тя осигурява внезапен приток на мощност която може да се ползва при нужда. За жалост, реалността е напълно различна, защото системата прави точно обратното – в по-старите коли води до икономия на гориво и по-безшумни двигатели при постоянна скорост.

Дефиницията на овърдрайв (на анг. Overdrive) е следната: по-бърза скорост на изходящия трансмисионен вал в сравнение със скоростта на въртене на входящия вал от двигателя. Това води до нарастване на ефективния въртящ момент.

Следователно Underdrive би трябвало да прави точно обратното – скоростта на двигателя е по-висока от ротацията на изходящия вал на трансмисията. Това се наблюдава при ниските предавки /обикновено до трета/, ползвани за ускорение преди достигането на постоянна скорост и най-висока предавка.

На снимката: Системата овърдрайв е монтирана в задната част /в дясно/ на тази трансмисия Triumph TR3.

Овърдрайв се свързва предимно с класическите коли, и в частност тези с четири предавки. В миналото, най-високата предавка на тези коли е имала предавателно съотношение от 1:1. Това означава, че при високи скорости на магистрала, двигателят на колите остава с висока скорост и по този начин изразходва много гориво. Предавателните числа са заложени като скоростта на входящия вал спрямо константна скорост на изходящия вал. Или при съотношение 1:1 имаме т.н „директно задвижване“ защото разлика в ротациите на валовете в трансмисията не съществува.

За разрешаване на проблема с нефективните двигатели при съотношение 1-1, инженерите решават, че ще е по-лесно да добавят допълнителна зъбна предавка към задната част на скоростната кутия. Модифицирането на цялата трансмисия за повече предавки би било много скъпо и трудно, и точно за това се ражда „овърдрайва“. Когато не се ползва, системата позволява директно задвижване. При включването и се задействат допълнителните предавки и предавателните числа се променят.

Увеличаването на броя на предавките води до увеличаване на зъбите и скоростта на ротация на зъбното колело. То се завърта 1.2 пъти по-бързо при задействане на системата в сравнение с директното задвижване при 1:1. Това кара двигателя да работи на по-ниски обороти.

Системата овърдрайв по принцип се задейства с механична връзка или електронен соленоид показан като бутон или лост на таблото. Въпреки че може да се използва като функция при всяка смяна на предавка нагоре, повечето системи са заключени и работят само при трета или четвърта предавка с цел избягване на стреса върху двигателя след всяка смяна на предавка.

Добавянето на система овърдрейв към трансмисиите вече не е популярно защото последните отдавна имат пета и шеста скорост. Допълнителните предавки имат предавателни числа по-високи от 1:1, осигурявайки по-ниски обороти на двигателя и икономия на гориво. Идеята е доразвита в най-новите скоростни кутии, които имат 10 или дори 11 предавки, осигурявайки богат избор от предавателни числа при всякакви нужни и скорости.

Източник: Car Throttle