10 писти от Формула 1, които се промениха много с годините

F1 се променя с невероятни темпове още от първия си сезон през 1950 година, а с нея и пистите...

1. Нюрбургринг

Култовата писта Нюрбургринг Нордшлайфе все още съществува и се ползва от професионалисти и аматьори. Но пистата дебютирала във Формула 1 през 1951 година е напълно различна от тази приела кервана през 2013-та.

Нордшлайфе прие Формула 1 за последен път през 1976 година, преди да бъде счетена за твърде опасна. След това, Хокенхайм ринг започна да приема Германската Гран При. Нова и по-къса писта Нордшлайфе беше завършена през 1984 година и започна да приема Европейската и Германската ГП през годините. Новата писта е разположена непосредствено до част от старата Нюрбургринг. Тя има всички характеристики на модерно трасе, но с няколко класически нотки. Липсва и харизмата, историята и предизвикателството на Нордшлайфе, но със сигурност е една от най-интересните писти в съвременната Формула 1.

Британската писта Силвърстоун имаше удоволствието на приеме първото в историята състезание от Формула 1 през 1950 година. Първоначално, трасето е около пътищата на летището RAF Силвърстоун, а по-късно претърпява голяма еволюция.

С годините са добавени са много нови шикани, но най-голямата промяна се случва след надпреварата през 1990 година – високоскоростните завои са заменени от по-бавни и технични участъци. Части от оригиналната писта остават, въпреки че и те са променени. Допълнителни промени се налагат след трагичната смърт на Ратценбергер и Сена на Имола през 1994 година.

Новата секция „Арена“ дебютира през 2010 година и добавя още по-бавни завои към конфигурацията на трасето. Старт-финалната линия и стартовата решетка са преместени през 2011 година. Части от пистата все още пазят своята идентичност, но други са променени до неузнаваемост.

Хокенхаймринг влиза във Формула 1 през 1970 и се превръща в постоянен дом за Немската ГП, преди надпреварата да започне да навестява периодично и Нюрбургринг. Оригиналната писта дълга 6.82 км е много бърза и преминава през гората, има дълги прави отсечки разделени от тесни шикани и извиваща се около стадиона отсечка затваряща обиколката.

Пистата е предпоставка за много интересни състезания и е доста трудна за техниката и двигателите. Заради мерки за безопасност и с цел увеличаване на шоуто, ръководството на Формула 1 настоява за редизайн на пистата Хокенхаймринг. За старта през 2002 е представена нова, по-бавна писта, която се запазва почти същата и до днес. Тя замени харизмата, класическото чувство и усещането за скорост с техничност, сложност и повече завои – нещо което виждаме в почти всяка съвременна писта.

Тази писта не е била домакин на Формула 1 от 2006 година, но наскоро пак се зашумя около нея покрай неясното бъдеще на Италианската Гран При. Имола е много бърза в оригиналната си конфигурация от 1980 година, като включва много високоскоростни отсечки.

След поредица от големи катастрофи, включително тези отнели живота на Ратценбергер и Сена, Имола претърпя сериозни модификации. Добавени са няколко завоя, които правят пистата доста по-бавна и безопасна. В последните години, въпреки че Имола не приема Формула 1, продължава да се развива като е представен изцяло нов комплекс за боксовете на отборите.

Бразилската Г.П.също претърпява значителни трансформации, като те продължават и в момента с чисто нов падок. В миналото Интерлагос включваше по-дълги прави с тесни завои, неравна повърхност и недостатъчни зони за сигурност. Точно за това Формула 1 напуска Интерлагос през 1980 г.

След това се правят промени на конфигурацията на трасето с цел то да стане по-късо и бавно – добавени са по-извити отсечки и нов завой в началото на обиколката. Пистата се завръща в календара през 1990г и остава там до ден днешен, което е добре за всички фенове на мото спорта.

Пистата Ред Бул Ринг е имала различни имена и форми през годините след дебюта си във Формула 1 през 1970-та. Оригиналното име е Австрия Ринг – бърза писта с няколко дълги прави и повече завои в средната част на обиколката. През 1977 пистата е леко модифицирана – добавен е нов завой. Пистата излиза от календара през 1987 и се връща по-късно под името А1 Ринг, изцяло променена – с по-къси, бавни и извити участъци. Последното състезание на А1 Ринг е през 2003 година, когато Ред Бул купува пистата, променя я, и я връща в календара през 2014 година.

Това вероятно е най-обичаното трасе във Формула 1. Спа-Франкрошан е прекрасно място, което обаче е доста различно при дебюта си през 1950. Тогава пистата е страшна, опасна и доста дълга – цели 14.1км. На нея болидите са достигали изключителни скорости докато преминават покрай къщи, ферми и дървета, движейки се по публични пътища.

Заради безопасността на пилотите надпреварата е отменена през 1971г и се завръща едва през 1983 на чисто нова конфигурация Спа-Франкрошан. Това е и обичаната от всички писта днес. Все още е доста предизвикателна, но по-къса. Запазва доста от оригиналните завои, но включва и нова, технична средна част с вече превърнали се в класически завои.

От тогава до днес пистата остава почти непроменена, с изключение на подобрения по безопасността покрай шиканите – нови бариери, зони за сигурност и т.н. Боксовият комплекс е изцяло реновиран през 2007, а последният завой е модифициран.

Формата на Монца остава подобна през годините, но са добавени нови завои, които променят динамиката на пилотиране. През 1950, Монза е страховито бърза и права, с едва няколко истински завоя. За кратко пистата и прилежащия и овал бяха свързани, формирайки невероятно трасе за състезания. Без изненада, тази конфигурация не оцеля дълго и оригиналната писта се завърна след няколко десетилетия на еволюция. Параболика и определени части претърпяват модификации, добавен е шикана Аскари, както и два други шикана в първия сектор. Настоящата писта дебютира през 2000, а от тогава е работено само по безопасността в зоните около трасето.

Мексиканската Гран При се завърна във Формула 1 миналия сезон на променената писта Ерманос Родригес. Тя все още притежава чара и името на оригиналното трасе, но е модерна и технична писта.

Първото състезание на нея е през 1986, като пистата е бърза, с преливащи се секции, както и дълъг финален сектор. Ерманос Родригес излиза от календара през 1992, но се завръща отново през 2015 с много промени. Доста завои и участъци биват модифицирани от Херман Тилке.

Най-голямата разлика е в последния сектор, който запазва само част от оригиналната Пералтада. Колите вече минават през стадиона (преработен съществуващ бейзболен стадион) и няколко бавни завоя, преди да се върнат на оригиналното и бързо трасе водещо към старт-финалната права.

Тази писта е малко по-различна. F1 не посещавала Рио де Женайро от 1989 година, но в момента пистата изглежда много различно в сравнение с времената на първата надпревара през 1978 г. В действителност, пистата вече не съществува. Тя е разрушена през 2012 за да освободи място на съоръжения за Олимпийските игри през 2016.

Източник: Car Throttle