Каква е разликата между мускулести и „пони“ автомобили?

Всички сте чували термина „мускулест автомобил“ - прилаган често за мощни модели със задно предаване и V8. В много случаи обаче, терминът „пони автомобил“ може би е по-подходящ за тях...

Обичайно е хората да наричат “мускулест автомобил“ всяка една Американска перформанс кола със задно задвижване и V8. Но често, терминът не е съвсем на място и по-подходящ би бил друг – „пони кар“. Тъй като той вероятно е по-малко познат, нека да разгледаме историята му...

Всичко тръгва от оригиналният Ford Mustang, който предизвиква нещо като революция при пускането си на пазара през 1965 година. Той е относително компактен и достъпен спортен модел подходящ за младите хора. Превръща се в много популярен и на практика създава цял клас – пони кар. Защо точно пони? Ами защото емблемата му изобразява галопиращ кон.

Съвсем естествено, другите производители решават да заграбят част от този нововъзникнал пазар и да изгонят Ford от обилната трапеза. Съперниците бързо пускат вдъхновени от Мустанг модели като Plymouth Barracuda и Chevrolet Camaro – последният се превръща в трън в очите на Mustang, дразнещ го и до ден днешен.

Някои от тези коли имат същите огромни V8 двигатели като много по-големи събратя от същата марка. Но най-популярни стават по-малките шест или осем цилиндрови агрегати.

Мускулестите коли, от друга страна, винаги са имали доста по-големи размери – вътрешни и външни. Под капака двигателите също са по-големи. Говорим за огромни V8 чудовища като Dodge Charger, Ford Galaxie и Chevrolet Impala.

Те обикновено не се славят с прекрасно управление – цялата идея е да бъдат максимално мощни, опростени и готови за старт на права отсечка. В много случаи, те са най-мощните коли от дадена марка.

Връщайки се обратно в днешни дни нещата малко се усложняват. Повечето от тези „традиционни“ мускулести коли нямат нищо общо с класическите – те са силно видоизменени и дори направо различни коли. Някои биха казали, че настоящият Dodge Challenger e единствената истинска мускулеста кола в продажба в момента, и то със силни аргументи. Най-евтиният вариант на модела е екипиран с V6, но премиум предложенията са с масивни V8 двигатели, огромно и тежко шаси.

Докато други американски производители са вманиачени по окачване, намаление на тегло и времената на Нюрбургринг, то Dodge и техния Challenger са силно фокусирани върху представянето на права отсечка. Scat Pack – странна напомпана машина с мощност 485 коня и много тънки задни гуми, както и Hellcat следват същата философия като Challenger. Собствениците на Dodge могат да закупят и ретро шейкър хууд и да направят колата си да изглежда класически. Все пак трябва да се отбележи факта, че Challenger не е съвсем американски модел защото вече се прави в Канада... но кой го е грижа за това?

Модерният Ford Mustang от друга страна често е наричан „пони автомобил“, благодарение отчасти на неговото потекло. Той все още може би е насочен към младите хора, и най-накрая премина към независимо окачване отзад в последната генерация. Това го направи още по-спортно фокусиран автомобил. Дори има възможност за адаптивни амортисьори и активна изпускателна система.

Същата е историята и на Chevrolet Camaro. Отново, той получава адаптивни амортисьори и доста сериозно намаление на теглото в сравнение с преходната генерация.

Но съществуват няколко проблема с групирането на модерните машини в двете групи – мускулести и пони. За начало, след като всички тези традиционни мускулести коли отдавна вече са в историята, терминът изглежда малко безсмислен ако се прилага само за дву-тонен Challenger. Второ, Mustang, Camaro и други коли от този род вече не са толкова малки, така че не е изненада наричането им „мускулести“ когато са с V8 под капака. Същото се отнася и за Австралийските герои със задно и V8. Заслужава си да се отбележи и това, че списъкът с моделите заслужаващи термина пони също не е голям. В днешно време колите ориентирани за млади най-често са във вариант компактен хечбек, а не спортно купе.

Но какво да кажем за супер-спортните Mustang GT350 и Camaro ZL1? Може да ги наречем просто „спортни коли“. А ако нормалните им версии имат някакви екстри в управлението, то това е добре дошло.

Докато едно време имаше ясно очертани граници между типовете коли, то днес границите са размити, а дебатът ожесточен. Класиците настояват, че Challenger е мускулест, а останалите са просто понита. Други казват, че това е погрешно, а терминът мускулест може да се отнася за много повече модели, особено ако те са силно спортно ориентирани.

Източник: Car Throttle