Какво може да се научи след първи досег с мускулест автомобил

За всеки извън Америка и без досег с напомпаните им модели първите няколко дни може да са странно изживяване. Ето какво научава един от авторите на Car Throttle след седмица зад волана на Dodge Challenger R/T Scat Pack в Калифорния

Малко или много, подобни автомобили са забранени в много части на света различни от САЩ, затова подкарването на истински мускулест автомобил си е уникално изживяване. Този огромен V8 звяр е изкушаващо удоволствие на което едва ли някой фен би устоял.

За този тест в Калифорния, Dodge предоставят ключовете на Challenger, по-специално на R/T Scat Pack. Ето какво откриват от Car Throttle след няколко дни в Калифорния...

Първите метри зад волана на това чудовища са предпазливи. Изкарването му от гаража е бавно и внимателно, а размерите първоначално са нетипично големи. Вниманието със сигурност е породено и от много по-скъпия автомобил в сравнение с обикновен такъв за тест драйв.

Само след час, шофьорът е свикнал с размерите и вече е щастлив от огромните габарити. Той се чувства леко странно, но пък доста уютно вътре в това голямо и просторно купе.

При първите няколко потегляния с Challenger, гумите успяват да запалят и това е напълно нецеленасочено – шофьорът едва докосва педала. Със сигурност има причина за това – 485 коня са си сериозна цифра. Но защо това е толкова отявлено при този модел?

Малко заглеждане по колата разкрива причината – гумите марка Goodyear Eagle F1 ’Supercar’ са доста тесни – само 245 мм. Това е едва 10мм повече от Honda Civic Type R.

За щастие, Dodge са помислили по въпроса, затова по-мощният модел Challenger Hellcat (697 к.с.) има по-широки гуми. А те са... 275mm отзад..

Въпреки склонността на Challenger да запалва задните гуми на права дори при леко натискане на газта, той не показва презавиване в завоите. Всъщност, неговата ахилесова пета е недозавиването. С тегло от почти два тона и много тежък двигател под капака, тези доста тънки гуми отпред и отзад са против законите на физиката. Резултатът е предница, която не завива в желаната посока. Колата се чувства доста тромава и тежка в завоите – определено масивното тегло си казва думата при завъртане на волана.

Но се управлява по-добре от очакваното. Не е безнадеждна на извити пътища, като такива из пустинята Джошуа. Все пак разликите с V8 купе като Mercedes-AMG C63 S са огромни и вторият модел се кара значително по-леко.

Ние европейците обичаме да се подиграваме с американските производители и техните огромни и некомфортни кабини. При Challenger обаче положението е завидно добро. Материалите са премиум, а качеството на детайлите на високо ниво, ако не и забележително. Навигацията се оказва малко бавна и показва склонност да подсказва алтернативен маршрут на 10 минути, но като цяло е доста използваема и полезна. Превключвателите са в ретро стил и доста малки – понякога се виждат и натискат трудно.

Въпреки своя 6.4 литров двигател, 392 V8 не е с най-големия възможен двигател за подобно шаси. Тази чест се пада на 6.75 литровия битурбо двигател с осем цилиндъра срещащ се в Bentley Mulsannе. Въпреки това, Challenger V8 със сигурност е един от най-големите двигатели без турбо, които може да срещнете.

Настъпването на педала осигурява моментални конски сили и приятен шум, прекъсвани за кратко при елегантното превключване на осем-скоростната автоматична трансмисия. Вероятно за много хора по-добри биха били ръчните скорости, но и тези не отнемат много от изживяването.

Най-хубавата черта на точно този Challenger без съмнение е двигателя, но не неговата мощност, нито звукът който прави. Най-хубавото е въздуховода.

Той представлява голям отвор подаващ се по-средата на капака (в допълнение към стандартните отвори отпред), а идеята е да осигурява директен въздушен поток към двигателя. Наличен е в R/T и Scat Pack, въпреки че и Hellcat има някаква форма на подобен въздуховод.

Конфигурацията е популярна при класическите V8, но в модерния свят се слага предимно от маркетингова гледна точка. Ако има някакви ползи за мощността, те със сигурност са много малки. Дори Dodge не твърди, че екипираните с подобни отвори коли са по-мощни от другите. Т.е, човек не трябва да избира тази опция заради по-добро представяне, а само заради факта, че изглежда доста готино.

Много хора няма никога да приемат подобна кола. Но тя се оказва доста добра за управление, имайки в предвид нейните необичайни размери, гуми и много мощен двигател. Колата е мощна и шумна – определено може да влезе под кожата на всеки.

Типичния звук от V8 не може да се обърка с нищо, а след него винаги се появява някоя голяма и мускулеста кола – в този случай оранжев Challenger.

Тези коли са типично Американски и трудно биха се вписали в Европейската визия за автомобил. Но за всички отвъд океана, и в частност в Калифорния, този тип коли отдавна са неизменна част от културата.

Източник: Car Throttle